≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈

Повече от историята на

Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” - /бивша Солунска/

Хронология

След Руско-турската война 1877-1878 г., на Берлинският конгрес се подписва Берлински договор, с главно предназначение – ревизия на Сан-Стефанския предварителен договор -1878 г. По силата на Берлинският договор току що освободилата се България била разпокъсана на няколко части. Създали се условия за напрежение между Балканските държави, заради останалите български територии в Османската империя.

В 1880 г./октомври/ в Солун се учредява Солунска Българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, организирана от Кузман Шапкарев под името-Солунско главно училище.

Тя е първото учебно заведение на българите от Тракия и Македония.

Взема се решение от Българската екзархия, която по това време е ръководила образованието, гимназията да се учреди в гр. Солун, защото в този град е съсредоточена голяма българска общност, културно средище е и голямо международно пристанище.

Първоначално гимназията има два класа от 100 ученици и 4-ма учители

На следващата година се наименува „Св св. Кирил и Методий” и официално минава под ръководството и материалната субсидия на Българската екзархия.

Първият й директор е Божил Райнов от Котел.През 1885-1886 г. гимназията става пълна. Срокът на обучение е 7 години. Разполагала е с богата библиотека, обзаведени кабинети по физика и химия и метеорологична станция.

В нея учителстват Григор Пърличев, Трайчо Китанчев, Васил Кънчов, Константин Величков, Иван Снегаров. През 33 годишното й съществуване в нея получават образование над 6000 възпитаници – голяма част от апостолите на националноосвободителните борби, дейци на духовната и политическа история на българския народ.

Гимназията е била разделена на Солунска българска девическа гимназия „Свето Благовещение” /1880-1881/ За успеха на училището допринасят и нейните директори – Царевна Миладинова и Георги Кандиларов.За преподаватели са привлечени видни български педагози.

Заедно със Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” допринасят твърде много за просветното дело в Македония в края на ХІХ и началото на ХХ в.

Изострените отношения между Балканските държави станали повод за избухване на Балканската война /1912-1913/ и Междусъюзническата война – 1013г.

Особено силна била съпротивата на българското население, останало в пределите на Османската империя по силата на този акт.

Краят на Балканската война се белязва с подписването на Лондонски мирен договор -1913 г.

А с подписването на Букурещкият мирен договор се слага край на Междусъюзническата война - /28.07.1913 г./

В пределите на България остава част от източна Македония с административен център гр. Струмица. През 1913 г. Солунската гимназия се мести в гр. Струмица.

1915 г./ октомври/ България се включва в Първата световна война./Която започва на 15.07.1914 г.- 30.09.1918 г./

По силата на Ньойският договор Струмица остава извън пределите на България.

От 1916-1918 гимназията е в гр Щип.

През 1919 г. Солунската гимназия се мести в гр. Петрич.

В 1920 г. – в гр. Горна Джумая /Благоевград/се установява като Струмишка смесена гимназия.

През 1925 г. е възстановено името й „Св. св. Кирил и Методий (бивша Солунска)»

Така започва вторият исторически период от съществуването й.

От 1933 г гимназията е в новопостроената сграда в Благоевград.

На 09.09.1944 г. в сградата на училището се настанява щабът на партизаните, а след това е военна болница към 7-ма Рилска дивизия /9.9.1944 г.- 17.12.1944 г./ и от 5.4.1945 г. - 10.8.1945 г./

Следвоенните години са трудни за гимназията.

През 1980 г. е открит паметникът на св. Св. Кирил и Методий, изработен от скулптора Никола Терзиев.

Папа Йоан Павел Втори, с апостолическо писмо от 30.12.1980 г., обявява Св. св.Кирил и Методий за светци и съпокровители на Европа.

А през 1969 г. ЮНЕСКО вписва Константин Кирил Философ в Календара на великите мъже и великите събития. /По повод 1100 г. от смъртта му/

От 1991 г. е Национална хуманитарна гимназия.

През 2004 г. 80 ученици от училището, ръководени от г-жа Росица Зиновиева, правят препис на „История славянобългарска” от Паисий. „И дадоха тези 80 ученици своя препис, ръкописен и изографисан, на библиотеката на своето училище, за да се пази и слави културата българска навеки”.

Паметникът на организатора, вдъхновителя и първи директор на Солунската гимназия Кузман Шапкарев е поставен в двора на училището през 2005 г.. Изработен е от благоевградският скулптор Крум Дерменджиев. ≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈

Паметникът на Кузман Шапкарев беше тържествено открит на 12 май 2005 г. пред Националната хуманитарна гимназия, бивша Солунска в Благоевград.

Интересна е историята на неговото създаване.

Идеята е на директорката на елитната гимназия Севда Марковска, която влиза във връзка със скулптора Крум Дерменджиев – също възпитаник на тази гимназия.

Тогава Крум Дерменджиев е вече на 88 години, но прегръща идеята, бързо натрупва в глина само главата на Шапкарев в общи линии, прави и умален макет за визията на паметника.

Това се случва през 2004 година.

За съжаление, поради напредналата вече възраст на скулптора, Дерменджиев– старши не успява да довърши започнатото.

Налага му се да ходи на по лекари и здравето му се влошава и идеята е изоставена..

Едва през следващата година /2005г./, четири месеца след неговата смърт, синът му Борис Дерменджиев завършва оставената в глина глава, изработва тялото и извършва монтажа на бюста на място, защото ангажиментът за довършването вече е бил поет.

≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈