≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈
СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈
В Синодика на Българската църква непосредствено подир възхвалата на първия християнски владетел на българите Борис Първи – Михаил и неговата съпруга Мария следва тази за българските първопросветители: „На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки на български език и просвети българския род, новия втори апостол..., на неговия брат Методий, епископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за книгата – вечна памет. На неговия ученик Климент, епископ на Велика Морава, и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили – вечна памет.”
Тази огромна почит отразява ясно разбиране и осмисляне за ролята на България в духовната история на човечеството. Защото в действителност тя бе първата страна в ранносредновековна Европа, която успя да създаде блестящи условия за съхраняване и развитие на писмеността и книжнината – на делото на Кирил и Методий и техните ученици!
Светите равноапостолни първопросветители са родени в град Солун, втория по големина и значение град във Византийската империя. Двамата отрано заживели с неговите проблеми и духовни потребности. По всичко изглежда, че един от родителите им е произхождал от българите, за което могат да бъдат приведени редица доказателства както от историко-логическо естество, така и преки сведения. В Кириловото житие четем: „Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик Солун, в който се и роди. Той беше родом българин. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария.”
Св. Кирил е по-малкият брат, но неговият авторитет, възможности и изключителни дарби му дават предимство. Светското име на св. Кирил е Константин, а рождената му дата е 827г. Още като юноша проявява дар слово и познания върху литературата. Това забелязва високопоставеният роднина на семейството логотетът Теоктист – втори по власт в империята. По негова инициатива Константин продължава образованието си в известната Магнаурска висша школа, където преподаватели са най-учените люде по това време – Фотий и Лъв Математик. За кратко време Константин усвоява преподаваните в школата науки, което му спечелва високото прозвище „Философ”. Отдалият се на наука и тихи занимания Философ приема длъжността хартофилакс, което ще рече „пазител на книгите” в патриаршеската библиотека на „Св. София”. За това време от живота му биографът на Константин пише: „ Така той пребиваваше в чистота и колкото повече угаждаше на Бога, по-обичан ставаше на всички, тъй че мнозина силно желаеха с обич да се сдружат с него, защото всички обикнаха искрено неговата разумност.”
Латинският съвременник определя Кирила с такива думи: „премъдър мъж, vir magnum – мъж велик, призван за висш интелектуален живот”. Кой е този мъж наречен мъдър между мъдрите? Канонизиран в ІХ век – една канонизация, рядка по своята ранна дата – Константин Философ влиза в европейската иконография – неделим винаги от своя брат Методий, монах и той, с прозвището равноапостол, сиреч равен на 12-те апостоли – най-висше място в християнската йерархия!
След смяната на патриарха Константин напуска библиотеката и приема нова служба – преподавател в Магнаурската висша школа. Там се усъвършенства в науките и според Теофилакт Охридски става „велик в езическата философия и още по-велик в християнската”. Наскоро след това му се отдава случай да се изяви като опитен полемист и вещ богослов в спора с бившия патриарх и защитник на иконоборците Йоан Граматик – Анис. Въз основа на добрите си познания в Свещеното писание Философът без затруднения го оборва в публичен диспут и защитава учението на Православната църква.
Около средата на ІХ в. Отношенията между Византия и Арабския халиват са твърде враждебни. По повод предприети гонения срещу християнското население в халифата византийският император изпраща при халифа Мутаваккил делегация, която да уреди с мирни средства възникналото напрежение. В състава на делегацията е включен и младият Константин Философ, комуто е поверена тежката задача да защити поруганото християнство и обори ислямските богослови. Успешното приключване на Сарацинската мисия /арабите са наричани и сарацини/е около 851г.
В следващите няколко години Константин пребивава в манастира на брат си Методий, където се отдава изцяло на книжовни занимания. Вероятно тогава братята получават заръката от двореца да съставят славянска азбука.
В средата на ІХ в. двете най-големи християнски църкви, в Рим и Константинопол, се намират в остро съперничество за господство в християнския свят. За разлика от Рим, който твърдо държи на латинския, Византия е повече склонна на компромиси. С тази цел, като вещи познавачи, двамата братя са натоварени да съставят азбука. За основа им служи говорът на солунчани, които и двамата познават като майчин език.
От съчинението на Черноризец Храбър „За буквите” узнаваме точната дата на това събитие 6363г. „от сътворението на света”, която отговаря на 855г. от Рождество Христово. Заедно с братята работят и неколцина техни ученици, между които и бъдещият епископ на Великия и Дембрица св. Климент Охридски.
В пространното Методиево житие четем: „Тогава царят каза на Константин Философ: „Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методий.” Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя...,но като изслушаха височайшото слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа светите писмена и той, като устрои буквите, състави /евангелската/ беседа и пое пътя към Моравия, като взе и Методия.” Очевидно е, че тава дума за царят на българите Борис Първи – Михаил.
Първообразът на съставената азбука е глаголицата. По вид тя се различава от всички дотогава познати азбуки. Основни елементи на глаголическата ортография са кръгчета, триъгълници други геометрични фигури в сложно съчетание. По-късно св. Климент Охридски преработва глаголицата и съставя азбуката, която ползваме днес, но следват и други промени.
Но преди да експериментират новата азбука, братята изпълняват друго важно поръчение – мисията при хазарите. По това време хазарите обитават /днешните/ южноруски степи и Кримския полуостров. Сред тях освен християнски има и мюсюлмански и еврейски проповедници. Задачата на двамата братя, освен уреждането на някои политически въпроси, е да накарат кагана на хазарите да избере християнството. Много диспути води Константин Философ с представителите на други религии. По време на престоя им на Константин се отдава да открие мощите на загиналия по тези места в заточение св. Климент, папа Римски, чийто мощи пренася в Константинопол.
Големият час в живота на солунските братя настъпва, когато император Михаил Трети ги изпраща в мисия сред моравските славяни. Това става в 863г. по молба на княз Ростислав Моравски, който иска да отклони обсебилите страната му немски духовници. Радушно посрещнати в столицата на княжеството Велеград, двамата братя веднага се заемат да обучават на четмо местни ученици и да покръстят все още изповядващите езичеството племена по средното течение на река Дунав Превеждат и част от Библията и други църковни книги за новото богослужение. През тригодишната мисия във Великоморавия те са укорявани от немските духовници , че проповядват на „варварски език”, след като Бог може да слави на „трите свещени езика” – гръцки, латински и еврейски. За да защитят делото си и да покажат несъстоятелността на тези обвинения, братята заминават за Рим, където ги очаква среща с папа Николай Първи. Пътьом князът на Панония Коцел ги задържа шест месеца, за да подготвят ученици.
Във Венеция местното духовенство им устройва публичен диспут. Защитниците на триезичието искат да покажат несъстоятелността на техните искания в черквите да се служи и на старобългарски, да могат хората да говорят на своя си език. Пред многобройните си опоненти Константин защитава блестящо правото на всички народи да имат своя писменост с думите: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли въздух всички еднакво? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?” Венецианските прелати нямат отговор на тези прости аргументи и посрамени замлъкват. Срещу традицията Кирил представя действителността, а тя е неопровержима.
В Рим братята са посрещнати извън града, за да се окаже чест на носените от тях мощи на св. Климент. Тъй като наскоро преди това папа Николай Първи е починал, ги посреща новоизбраният папа Адриан Втори. По време на престоя в Рим братята успяват да убедят папата в истинността на своите намерения и в правото на всички народи да слушат словото Божие на свой език. В знак на одобрение и съгласие папата нарежда да се отслужат литургии на латински, гръцки и български език. Благославя свещените книги и ръкополага някои от учениците им за презвитери и дякони, с това славната мисия на Кирил и Методий получава пълно одобрение от най-високия престол в Християнската църква.
От олтарите на Ватикана в Рим се разнасят в ІХ век звуците на българския език, който Европа чува за първи път!
„Слушай сега,
народе,
слушай словото,
което кърми човешките души,
словото,
което крепи сърцата и умовете...”
Кой е вписал тези думи в така наречения „Проглас към евангелието”? Неговото име е заличено от времето...
Сведенията на пространните жития и запазените най-ранни глаголически паметници позволяват да се установи, че тогава Кирил и Методий при сътрудничеството на техните ученици са превели Изборното евангелие и някои части от основната по онова време богослужебна книга Молитвослов /евхологий/, която е съдържала всички богослужебни текстове и молитви, влизащи по-късно в Требника и Служебника. Тези първи богослужебни книги са били най-необходимото за извършване богослужението на български език в една наскоро приобщила се към християнството държава.
Смятано за последен книжовен труд на Кирил, е съчинението му под заглавие „Написание за правата вяра”, написан на български език. В него излага своите възгледи и свидетелства, че те не са отстъпили от позициите на Константинополската църква. „Така аз изповядвам вярата си наедно с родния си брат Методий, мой сътрудник в служението на Бога. Защото в нея е спасението и надеждата и нея ние предаваме на нашите ученици...”
Уморен от изпитания Константин се разболява тежко. Петдесет дни преди смъртта си, на 14.ІІ.869 г. Константин приема монашеска схима /обет/ и името Кирил, с което остава в историята. На смъртното си ложе св. Кирил завещава брат му Методий да продължи започнатото дело. Погребан е в църквата „Св. Климент” в Рим, където и до днес се пази гробът му.
Методий е роден в 815 г. Не се знае светското му име. Известно е, че като млад е назначен за управител /архонт/ на една област в Северна Гърция. Тогава има семейство и деца. Внезапната промяна в живота му, каквато е монашеското пострижение, вероятно е провокирана от дворцови интриги, вследствие на които изпада в немилост. Реабилитиран е едва след Хазарската мисия и даже получава покана за епископско назначение. Той отказва и приема длъжността игумен на манастира „Полихрон” в Мала Азия, където заедно с Константин по-късно съставят българската азбука.
По нареждане на папа Адриан Втори Методий е ръкоположен за архиепископ на Великоморавия. Остава на тази длъжност до смъртта си на 06.06.885 г. В тези 16 години св. Методий преживява много изпитания. Немското духовенство нито за миг не престава да се бори срещу мисията му във Великоморавия. Дори успява да го свали, арестува и изпрати на унизително заточене за близо две и половина години в баварския манастир „Елванген”. Въпреки трудностите и изпитанията св. Методий устоява и успешно довършва святото дело на просвета сред хората.
Смъртта на архиепископ Методий е знак за разправа с учениците му. За кратко резултатите от Моравската мисия са напълно унищожени. И ако учениците на светите братя Климент, Наум и Ангеларий не бяха приютени в България, цялото дело на великите просветители сигурно е щяло да се загуби.
Великоморавската мисия на Кирил и Методий и техните ученици е епохално дело в световната история. С нея се поставят основите на българското богослужение, книжовност и на една нова църква в историята на Европа!
По стара традиция, останала още от Средновековието, светите братя Кирил и Методий се тачат като български светци. А българските им следовници са най-големите радетели, спасители и разпространители на святото им дело!
За високата оценка, която дават древните автори на Кирила, както и съвременните изледователи, през 1969 г. ЮНЕСКО вписва името му в Календара на великите мъже и великите събития!
Оценявайки по значимост и достойнство делото на светите братя, папа Йоан Павел Втори ги обявява за светци – съпокровители на Европа, почитани от цялото цивилизовано човечество!
≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈
Ползвана литература:
„Будители народни” от Марко Семов, Георги Бакалов, Дойно Дойнов, 2002 год. Изд. „Летера”, Пловдив
„История на Средновековна България” VІІ-ХІV век, Т.І, от проф. Иван Божилов и чл. кор. проф. Васил Гюзелев, 1999 г., София, изд. Анубис
„Константин – Кирил Философ” от проф. Владимир Топенчаров, 1970 г., София
≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈
≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈
|